Но преди европейците да открият Китай, представители на огромната източна империя вече кръстосват моретата на Запад. Десетилетия преди Христофор Колумб да се отправи сред безбрежната морска шир да търси пътя към Азия, властващата в Китай династия Мин вече е организирала 7 поредни експедиции из Индийския океан и Западния Атлантически океан. Техните кораби, за разлика от западните, са с широки отсеци, ефикасни надлъжни платна и различни мачти. Китайците отстъпват само в едно на португалците – в изкуството на мореплаването и познаването на теченията.

Начело на тези експедиции застава мощния адмирал – евнух Джън Хъ. За него се знае много малко. Той е роден около 1370 г. в югозападната китайска провинция Юнан, в семейство на китайци – мюсюлмани с името Ма Хъ (Ма е бил китайския вариант на ислямското име Мохамед – б.а.). Неговият баща е хаджия, т.е. е извършил паломничество до Мека.Когато той става на 10 години, той е пленен заедно с други деца от китайската армия, която напада Юнан. След това той е кастриран и даден като слуга на четвъртия син на императора принц Джу Ди. По това време, евнусите се възпитават в духа на конфуцианството и били допускани до покоите на властоимащите като съветници.

През 1402 г. Джу Ди се възкачва на престола и дарява с големи правомощия Джън Хъ. Той му присъжда титлата адмирал и му заповядва да започне строителство на флота, с която да обиколи обкръжаващите Китай морета. Целта на тези пътешествия е да се провъзгласи величието и блясъка на китайската империя, да събудят възхищение у чуждестранните народи и признаване на мощта на Поднебесната. Също така, това трябва да спомогне и за възстановяване на търговските връзки. Те са далеч от целите на европейците за създаване на колонии, защото това противоречи на идеята за съвършенство на Поднебесната.

Освен тях, във флотилията на Джън Хъ има кораби специално само за коне, за прясна вода, за провизии, достатъчни за цялото пътуване, за войниците, както и бойни кораби за нападение и отбрана. Интересното е, че на корабите има и широки съдове с почва, в които може да се садят зеленчуци за да се осигури и прясна храна.
Корабите са натоварени с тонове китайски стоки за търговия. Също така, сред екипажа има и преводачи от чужди езици, както и будистките монаси и мюсюлмански религиозни дейци, за да улеснят разговорите в земи, населени от будисти и мюсюлмани.
Тази добра подготовка показва, че китайците към този момент вече имат достатъчно опит в морското корабоплаване. Още от династия Тан, те започват активна търговия с арабските страни и постепенно натрупват добри познания по строителството на издръжливи и бързи кораби, както и на маршрути и карти за района на Индийския океан, включително и Индия и западна Африка.

Те използват компаса, което е едно от четирите основни изобретения на Китай и въведен в употреба през ХІ в. Освен това, палят специални пръчици за да измерват часовете на денонощието. Китайските пътешественици измерват географската дължина, като ползват за изходна точка Полярната звезда в Северното полукълбо и Южния кръст в Южното. Помежду си, корабите се общуват чрез сигнални знамена, фенери, камбани, пощенски гълъби и гонгове.
Целта на първото им посещение е Калкута в Индия, познат като важен търговски център в тази част на Азия. Първите писмени сведения по изследване на Индия от китайци са записките за пътешествието на будисткия монах Сюан Дзан, който отива там за да донесе будистките канони. Флотилията на Джън Хъ се спира във Виетнам, Ява, Малака и Шри Ланка, като остава за по-дълго време в Индия за търговия. На връщане, те са нападнати от пирати, но отблъскват атаката им и даже пленяват предводителя им. През 1407 г. те се завръщат успешно в Нанкин.

През 1409 г. Джън Хъ отново застава начело на флотилията, която е съставена от 48 кораба и 30 000 души екипаж. Те се придържат към курса от първото пътуване, но сега задачата им е да строят складове по брега, за да улеснят търговията им. Поради лошото отношение на краля на Цейлон към флотилията от предното пътешествие, Джън Хъ го напада, разбива армията му и пленява самия владетел, като го отвежда в Нанкин.

Целта на петото пътешествие вече не е търговия, а изпращане на чуждестранните дипломати в родината им. Скъпоценната флотилия тръгва от Нанкин през 1417 г. към Персийския залив и западното крайбрежие на Африка и се прибира през 1419 г.
Шестото пътешествие е между 1421 и 1422 г., като пак се посещават страните по познатия път покрай Югоизточна Азия, Индия, Персийския залив и Африка. Черният континент се приема от китайците като източник на несметни богатства и те се връщат, натоварени с разнообразна стока.
В същото време, столицата на китайската империя се премества от Нанкин в Пекин, където започва да се строи огромния Забранен град, който представлява архитектурен шедьовър. Адмирал Джън Хъ се връща специално за откриването на палата. По стечение на обстоятелствата, скоро след церемонията пада гръм и подпалва 3 големи церемониални зали на двореца. В резултат, императорът заболява и това се изтълкува като небесен знак. Тогава, той решава да намали данъците на народа и спира временно големите си проекти, между които и съдържането на Скъпоценната флотилия.
Скоро след края на шестата експедиция, император Джу Ди почива и на престола се възкачва сина му Джу Гаоджъ. Той заповядва всички дейности по пътешествията и съдържането на флотилията да бъдат преустановени, а корабните майстори и моряците да се върнат по домовете си. Джън Хъ е назначен за началник на военните сили на Нанкин.
Две години след възкачването му на престола, Джу Гаоджъ умира и е наследен от сина си Джу Джандзи. Новият император прилича повече на дядо си, отколкото баща му, и през 1430 г. събира отново Скъпоценната флотилия начело с адмирал Джън Хъ. Той ги изпраща на седмо пътешествие за да възстановят добрите отношения с царствата Малака и Сиам. Това е последното и най-мащабно пътешествие на флотилията, в чийто състав влизат 300 кораба и 27 500 души. Това пътешествие продължава две години – до 1433 г.
Според една версия, адмирал Джън Хъ умира по пътя, а според друга – малко след завръщането му в родината. Така или иначе, славната епоха на китайските пътешественици по море скоро завършва с политиката на следващите императори, които забраняват външната търговия и даже строителството на големи морски плавателни съдове (построяването на двумачтов съд се наказвало със смърт – б.а.), под претекст, че тези "благотворителни" пътувания, които не носят никаква реална изгода на Китай, са в тежест на държавата.

Всъщност, през това време започват някои големи проекти за вътрешното благоустрояване на Поднебесната, които изискват средства. Един от тези проекти е построяването на Великия канал. Освен това, конфуцианските кръгове подемат борба за културна чистота чрез затваряне от външни влияния. Също така, поставена е за задача развитието на селското стопанство на страната за сметка на външната търговия. Така постепенно Китай влиза в периода си на самоизолация от света, продължил векове.
Години след пътешествията на Джън Хъ и неговата Скъпоценна флотилия, европейците започват да търсят път към тази част на Азия. През 1498 г. Васко да Гама достига Калкута, а през 1521 г. Фердинанд Магелан открива пътя до Азия, плавайки на запад. Чак през ХVІ в. Китай минава на второ място като морска сила в Индийския океан с пристигането на португалската армада и установяването на португалски колонии по крайбрежието му.
Общо седемте пътешествия продължават от 1405 до 1433 г. , като самият адмирал Джън Хъ пропътува над 50 000 км и посещава над 30 страни.

Източници:
http://bulgarian.cri.cn/
http://www.china.org.cn/russian/161648
http://en.wikipedia.org/