Академик проф. Анастас Тодоров Иширков е български учен, географ и етнограф. Основоположник на географската наука в България. Член на БАН (1904). Общественик и дарител.
Биография
Анастас Иширков е роден на 5 април 1868 г. в Ловеч. От малък остава сирак и е отгледан от майка си и баба си. Завършва Ловешкото главно четирикласно мъжко училище и продължава образованието си в Габровското класно училище. Поради участие в ученическа стачка се премества във Велико Търново , където завършва гимназиално образование (1888). Получава стипендия от Министерство на народната просвета и следва история във Висшето училище в София (днес Софийски университет "Свети Климент Охридски"). Завършва висше образование и е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия (1891).
През 1892 г. Иширков е изпратен на специализация по славянска филология в град Лайпциг (Германия), където посещава лекциите по география при проф. Фридрих Ратцел, философа Фолкерт, историка Лампрехт и слависта Август Лескин. Усъвършенства знанията си по френски език в Нанси (Франция). През август 1895 г. защитава докторска дисертация на тема „ Южна България “ при проф. Ф. Ратцел. След завръщането си в България е назначен за учител по география в I- а Мъжка гимназия София (1895), а следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет, където продължава специализацията си при известния географ и изследовател Фердинанд фон Рихтхофен.
Преподавател
На 1 февруари 1898 г. след спечелен конкурс е назначен за редовен доцент по география и обща етнография в Софийския университет .От 1903 г. е извънреден професор, а от 1909 г. редовен професор в Катедра " Обща и културно-политическа география " в Историко-филологическия факултет. Ръководител на катедрата и едновременно създава и оглавява Географския институт на университета (1898). Декан е на Факултета (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921). През 1915-1916 г. е Ректор на Софийския университет. От 1920 г. е преподавател по география и в Свободния университет (днес УНСС). Член на Академичния съвет на Софийския университет и Свободния университет.
Член на Българска академия на науките от 1904 г. Член на научни институти в Германия, Полша, Унгария, Българския научен земеделско - стопански институт, институт „Добруджа“ и „Западни покрайнини“. Дописен член на Сръбското географско дружество, Маджарстото етнографско дружество, Германското географско дружество и Чешкото географско дружество. Създател и председател на Българското географско дружество (1918). Член-основател на Българския археологически институт (1920). Член на редакционната колегия на сп. „ Български преглед “, „ Българска библиотека “ (Лайпциг), „ Австрийска библиотека “ (Виена), „ Географска библиотека “ (София). Редактор на сборника „ Ловеч и Ловчанско “ кн. 1 - 5.
Като познавач на българския национален проблем изпълнява политически, културни и научни мисии в чужбина. Той е член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ след Междусъюзническата война (1913) и на първия състав на делегацията за преговорите за мир в Брест-Литовск (1917-18). Посещава Германия и Швейцария по време на Първата световна война. Пише меморандуми до Парижката мирна конференция (1919). Владее отлично немски, френски, руски и още пет чужди езика.
Прекратява преподавателската си работа поради заболяване през 1933 г. Преживе завещава на Софийския университет 900 хил. лева.
Принос в науката
Анастас Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Като единствен професор по география, той не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки. Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България. Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите. В 1916 година Атанас Иширков е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1917-1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет.
Признателност
• През 1933 г. е издаден „ Сборник в чест на проф. Иширков “ по случай 35 годишната му преподавателска работа.
• Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 15 януари 1934 г. " За научна и обществена дейност , с която прославя Отечеството и града ".
• Село в Силистренска област е наименувано Професор Иширково.
• Улица в Ловеч и София носи неговото име.
• През 1985 г. е учреден Медал „ Анастас Иширков “ , с който се отличават изтъкнати научни работници и почетни членове на Българското географско дружество.
• Аудитория в Софийския университет е именувана „ проф. Анастас Иширков “
Основни трудове
Анастас Иширков е автор на 10 книги на български език, 8 на френски, 4 на немски; по една на руски, унгарски и чешки език. Публикува 143 статии на български език и 26 на чужди езици.[1] Сред тях са:
• "Изследвания за Македония" (1893)
• Anastas Ischirkoff, Südbulgarien. Universität Leipzig. 1896 (дисертация "Южна България" на немски)
• Étude sur l'ethnographie des Slaves de Macédoine (1907) дигитализиран текст
• "Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение" (1906)
• "Принос към етнографията на македонските славяни", 2 изд. на бълг. (1907)
• Принос към географията на Княжество Бълчария ч. I и II (1907)
• "Западната граница на Македония и албанците" (1908)
• "България" (1910), преведена на руски от Кръсте Мисирков
• "Град Солун. Политико-географски и народостопански бележки" (1911)
• "Град София през XVII в." (1912) дигитализиран текст
• A. Ishirkov, Oro- und Hydrographie von Bulgarien. Aus dem Bulgarischen hrsg. von A. Kassner, mit 1 Karte und 35 Abbildungen im Text (=Zur Kunde der Balkanhalbinsel. I. Reisen und Beobachtungen ..., Heft 17). Im Kommissionsverlag von J. Studnička & Co., Sarajevo (1913)
• Орография и хидрография на България (1913)
• "Чалъкавашкият проход в Стара планина" (1913)
• "България и Бяло море. Политико-географски чъртици" (1914)
• "Упътване към изучаване селищата в българските земи" (1914)
• "Западните краища на Българската земя. Бележки и материали" (1915)
• "Охридското езеро и град Охрид" (1915)
• "Брой на българите" (1916)
• А. Ischirkow, Die westlichen Teile der bulgarischen Gebiete (bulg.), Sofia, 1915 (превод на френски Lausanne, 1916)
• Die Bulgaren - ihre historische, ethnografische und politische Grenzen. Geographische Mitteilungen 1915, hrsg. von Prof. Anastas Ischirkoff. (Atlas mit 40 Karten). Einführung von D. Rizoff, Minister von Bulgarien. Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917[2]
• A. Ischirkoff, Bulgarien, Land und Leute. 1. Teil (Allgemeines, Paläogeographie, Oberflächengestaltung, Klima, Pflanzenleben, Tierwelt). Bulgarische Bibliothek Band 1, herausgegeben von Gustav Weigand. Leipzig: Verlag von Iwan Parlapanoff 1916. 129 Seiten. Mit 24 Phototafeln.
• "Добруджа. География, история, етнография" (съавтор)(1918)
• Prof. Dr. A. Ischirkoff. Le nom de Bulgare - Eclaircissement d´Histoire et ´Etnographie (= Bibliotheque des peuples Balkanique 8). Librairie Centrale des Nationalites, 1918
• "Град Враня и Вранско" (1918)
• Ischirkoff, A., La Macedonie et la Constitution de l´Exarchat bulgare (1830 á 1897), Lausanne 1918. 34 pages + 1 folding map.
• Ischirkoff, A., La Bulgarie et le Mer Egee. Le probleme de la Thrace, 1919. 64 S. (15:22) Kart.
• Ischirkoff, A., La Bulgarie et la Dobroudja (Pochon-Jent & Bühler), Berne 1919. 189 S. + Faltkarte.
• България.Географски бележки (1919)
• "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой" (1920)
• "Походът на Владислав Варненчик в България 1443-1444 г. (1923)
• "Характерни черти на градовете в Царство България" (1925)
• Град Ловеч. Географско положение (1929)
• Река Осъм (1930)
• Стари описания на Ловеч (1931)
• Анастас Цочов Хитров. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 4., С., печ. П. Глушков, 1932, с. 123–125.
• Ловчанци и освободителното движение на България (1932)
• Иширков, Ан., Ковачев, Н. Българска ономастика. (Наука за собствените имена). -С., „Наука и изкуство“, 1989
и др.
Биография
Анастас Иширков е роден на 5 април 1868 г. в Ловеч. От малък остава сирак и е отгледан от майка си и баба си. Завършва Ловешкото главно четирикласно мъжко училище и продължава образованието си в Габровското класно училище. Поради участие в ученическа стачка се премества във Велико Търново , където завършва гимназиално образование (1888). Получава стипендия от Министерство на народната просвета и следва история във Висшето училище в София (днес Софийски университет "Свети Климент Охридски"). Завършва висше образование и е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия (1891).
През 1892 г. Иширков е изпратен на специализация по славянска филология в град Лайпциг (Германия), където посещава лекциите по география при проф. Фридрих Ратцел, философа Фолкерт, историка Лампрехт и слависта Август Лескин. Усъвършенства знанията си по френски език в Нанси (Франция). През август 1895 г. защитава докторска дисертация на тема „ Южна България “ при проф. Ф. Ратцел. След завръщането си в България е назначен за учител по география в I- а Мъжка гимназия София (1895), а следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет, където продължава специализацията си при известния географ и изследовател Фердинанд фон Рихтхофен.
Преподавател
На 1 февруари 1898 г. след спечелен конкурс е назначен за редовен доцент по география и обща етнография в Софийския университет .От 1903 г. е извънреден професор, а от 1909 г. редовен професор в Катедра " Обща и културно-политическа география " в Историко-филологическия факултет. Ръководител на катедрата и едновременно създава и оглавява Географския институт на университета (1898). Декан е на Факултета (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921). През 1915-1916 г. е Ректор на Софийския университет. От 1920 г. е преподавател по география и в Свободния университет (днес УНСС). Член на Академичния съвет на Софийския университет и Свободния университет.
Член на Българска академия на науките от 1904 г. Член на научни институти в Германия, Полша, Унгария, Българския научен земеделско - стопански институт, институт „Добруджа“ и „Западни покрайнини“. Дописен член на Сръбското географско дружество, Маджарстото етнографско дружество, Германското географско дружество и Чешкото географско дружество. Създател и председател на Българското географско дружество (1918). Член-основател на Българския археологически институт (1920). Член на редакционната колегия на сп. „ Български преглед “, „ Българска библиотека “ (Лайпциг), „ Австрийска библиотека “ (Виена), „ Географска библиотека “ (София). Редактор на сборника „ Ловеч и Ловчанско “ кн. 1 - 5.
Като познавач на българския национален проблем изпълнява политически, културни и научни мисии в чужбина. Той е член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ след Междусъюзническата война (1913) и на първия състав на делегацията за преговорите за мир в Брест-Литовск (1917-18). Посещава Германия и Швейцария по време на Първата световна война. Пише меморандуми до Парижката мирна конференция (1919). Владее отлично немски, френски, руски и още пет чужди езика.
Прекратява преподавателската си работа поради заболяване през 1933 г. Преживе завещава на Софийския университет 900 хил. лева.
Принос в науката
Анастас Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Като единствен професор по география, той не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки. Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България. Води полемика с най-известния сръбски географ Йован Цвиич, като оспорва опитите му да представи населението на по-голямата част от Македония като аморфна маса, по-близка до сърбите, отколкото до българите. В 1916 година Атанас Иширков е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието. През 1917-1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет.
Признателност
• През 1933 г. е издаден „ Сборник в чест на проф. Иширков “ по случай 35 годишната му преподавателска работа.
• Провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч от 15 януари 1934 г. " За научна и обществена дейност , с която прославя Отечеството и града ".
• Село в Силистренска област е наименувано Професор Иширково.
• Улица в Ловеч и София носи неговото име.
• През 1985 г. е учреден Медал „ Анастас Иширков “ , с който се отличават изтъкнати научни работници и почетни членове на Българското географско дружество.
• Аудитория в Софийския университет е именувана „ проф. Анастас Иширков “
Основни трудове
Анастас Иширков е автор на 10 книги на български език, 8 на френски, 4 на немски; по една на руски, унгарски и чешки език. Публикува 143 статии на български език и 26 на чужди езици.[1] Сред тях са:
• "Изследвания за Македония" (1893)
• Anastas Ischirkoff, Südbulgarien. Universität Leipzig. 1896 (дисертация "Южна България" на немски)
• Étude sur l'ethnographie des Slaves de Macédoine (1907) дигитализиран текст
• "Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение" (1906)
• "Принос към етнографията на македонските славяни", 2 изд. на бълг. (1907)
• Принос към географията на Княжество Бълчария ч. I и II (1907)
• "Западната граница на Македония и албанците" (1908)
• "България" (1910), преведена на руски от Кръсте Мисирков
• "Град Солун. Политико-географски и народостопански бележки" (1911)
• "Град София през XVII в." (1912) дигитализиран текст
• A. Ishirkov, Oro- und Hydrographie von Bulgarien. Aus dem Bulgarischen hrsg. von A. Kassner, mit 1 Karte und 35 Abbildungen im Text (=Zur Kunde der Balkanhalbinsel. I. Reisen und Beobachtungen ..., Heft 17). Im Kommissionsverlag von J. Studnička & Co., Sarajevo (1913)
• Орография и хидрография на България (1913)
• "Чалъкавашкият проход в Стара планина" (1913)
• "България и Бяло море. Политико-географски чъртици" (1914)
• "Упътване към изучаване селищата в българските земи" (1914)
• "Западните краища на Българската земя. Бележки и материали" (1915)
• "Охридското езеро и град Охрид" (1915)
• "Брой на българите" (1916)
• А. Ischirkow, Die westlichen Teile der bulgarischen Gebiete (bulg.), Sofia, 1915 (превод на френски Lausanne, 1916)
• Die Bulgaren - ihre historische, ethnografische und politische Grenzen. Geographische Mitteilungen 1915, hrsg. von Prof. Anastas Ischirkoff. (Atlas mit 40 Karten). Einführung von D. Rizoff, Minister von Bulgarien. Berlin, Königliche Hoflithographie, Hof-Buch- und -Steindruckerei Wilhelm Greve, 1917[2]
• A. Ischirkoff, Bulgarien, Land und Leute. 1. Teil (Allgemeines, Paläogeographie, Oberflächengestaltung, Klima, Pflanzenleben, Tierwelt). Bulgarische Bibliothek Band 1, herausgegeben von Gustav Weigand. Leipzig: Verlag von Iwan Parlapanoff 1916. 129 Seiten. Mit 24 Phototafeln.
• "Добруджа. География, история, етнография" (съавтор)(1918)
• Prof. Dr. A. Ischirkoff. Le nom de Bulgare - Eclaircissement d´Histoire et ´Etnographie (= Bibliotheque des peuples Balkanique 8). Librairie Centrale des Nationalites, 1918
• "Град Враня и Вранско" (1918)
• Ischirkoff, A., La Macedonie et la Constitution de l´Exarchat bulgare (1830 á 1897), Lausanne 1918. 34 pages + 1 folding map.
• Ischirkoff, A., La Bulgarie et le Mer Egee. Le probleme de la Thrace, 1919. 64 S. (15:22) Kart.
• Ischirkoff, A., La Bulgarie et la Dobroudja (Pochon-Jent & Bühler), Berne 1919. 189 S. + Faltkarte.
• България.Географски бележки (1919)
• "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой" (1920)
• "Походът на Владислав Варненчик в България 1443-1444 г. (1923)
• "Характерни черти на градовете в Царство България" (1925)
• Град Ловеч. Географско положение (1929)
• Река Осъм (1930)
• Стари описания на Ловеч (1931)
• Анастас Цочов Хитров. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 4., С., печ. П. Глушков, 1932, с. 123–125.
• Ловчанци и освободителното движение на България (1932)
• Иширков, Ан., Ковачев, Н. Българска ономастика. (Наука за собствените имена). -С., „Наука и изкуство“, 1989
и др.
Източници
• Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „ Витал “, Велико Търново, 2009 г., ISBN 978-954-8259-84-2
• Пенков Игнат, Анастас Иширков, УИ „ Свети Климент Охридски “, София, 1987.
• Петков, Ст. Проф. д-р А. Т. Иширков като съгражданин, другар, приятел и колега от млади години до днес. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 5., С., печ. П. Глушков, 1934, с. 149–156
• Научни трудове на проф. Анастас Иширков. – Известия на Българското географско дружество, кн. I, 1933, IXX
• П. Михайлов, За личното име на първия български географ Анастас Иширков
• http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81_%D0%98%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2
• Пенков Игнат, Анастас Иширков, УИ „ Свети Климент Охридски “, София, 1987.
• Петков, Ст. Проф. д-р А. Т. Иширков като съгражданин, другар, приятел и колега от млади години до днес. – В: Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание., Кн. 5., С., печ. П. Глушков, 1934, с. 149–156
• Научни трудове на проф. Анастас Иширков. – Известия на Българското географско дружество, кн. I, 1933, IXX
• П. Михайлов, За личното име на първия български географ Анастас Иширков
• http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81_%D0%98%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Браво! Много добър синтез!
ОтговорИзтриване